Роден край

В часа на нощната мъгла

и на безумните копнежи

една звезда не би могла

днес моят път да отбележи,

че в диря от Живот нелек

аз разпилях Любов и песни

и търсех за Душата лек

във висините поднебесни...

Но тоя път бе набразден

и с коловози там изринати,

а с календара всеки ден

опитвах да броя годините...

На всяка логика на пук

заслушан в звездните поеми

обратно да се върне тук

днес искам миналото време...

И с жадните, добри очи

тук пак момчето босоного

да дойде с детските мечти,

макар и... закъсняло много...

В годините залутан път

мой Роден Край, при теб ще свърши-

стихии щом ме пощадят

и буря зла не ме довърши...

А ти пък блудният си син

в часа на сбъдната молитва

преди да промълвиш: Амин!..-

къде е бил, поне попитай...

Къде страстта е разпилял,

къде Любов не е долюбил

и как до днес е оцелял

без Вярата да е погубил?..

И как със старите мечти

страстта му там се е разпалвала...

(А лесно е било нали

съюз да сключи и със Дявола?..)

Ще се завърна някой ден

мой Роден Край, ала за малко,

че с нова сила ускорен

по принципите на махалото

отново ще замина, знам:

тъй както за да се завърне

махалото след ход насам

посоката си ще обърне...

...Но-о... в случай, че се преродя:

в човек или пък в твар без слово-

пак тук, на твоята земя,

мой Роден Край... ще е отново!..

д-р Коста Качев