Родена на черен петък
В очите съм на другите мъже.
Да знаеш само как ме гледат!
Плета от погледите им въже –
все някога ще се обесиш с него.
Жените им ме пращат на разстрел,
зениците им са изпрани с пепел.
Парясници одумват ме и лелки –
нима родена съм на Черен петък?
Да бе си вдигнал погледа поне,
да бе ме чул или ме бе последвал.
В очите ми препускаха коне,
маргарити разпилях пред тебе.
Додето пиеш мойте дълбини,
как мътиш стихналия ми подмол!
За ласка газя твойте плитчини,
а жаждата ме кара да се моля.
Отивам там, при другите очи.
Жените да се кръстят, че съм чума,
защото много в тъмното горчи
сред съсък неизказаната дума!
© Валентина Йотова All rights reserved.
