May 13, 2009, 11:00 PM

Родена от огън

  Poetry » Love
993 0 6
Родена от огън
дойдох тук сама.
Като Феникс възкръснах,
разпилях пепелта...

С криле обгорели,
с белег от любов,
изправих се гордо
за полета нов...

И литнах към тебе,
но не те открих.
С нея бил си, чух,
но не те виних...

Сърцето изгорих си,
душата - пропилях,
но не съжалявам,
защото Живях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...