Jan 17, 2012, 1:39 PM

Родена съм на клада

  Poetry » Love
1.7K 1 1

Обичай ме сега и после
в краткостта на тоз живот,
бъди ми ангелът-хранител,
дай ми светлина и зов,

дай ми силата и вярата
да премина през калта,
окаляна, но по-достойна
от всякога преди това!

Ветровете си прати от бурята,
да разпръснат в моята душа
облаците на неволята,
звезда да бъда във нощта.

Дай ми от осанката си вечно млада,
и после... дай ми пурпурен покров,
защото аз родена съм на клада -
за теб да изгоря, Любов!

Дейзи Патън


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...