Родените в светлина властелини
Аз идвам от север, от много, от много далече
и не броя без апломб преброените стъпки,
не от страх аз заставам пред вас разсъблечен,
не в страха си прикривам плътта с оределите кръпки.
Тук съм дръзко изправен, нека гледат ме всички,
нека нощта да прикрива от своите тайни,
вижте ги тез потъмнели, не много, лунички,
аз съм човек, който винаги стига до края.
Идвам оттам, отдалече, където зората сияе,
белият лед е притиснал надолу скалите,
гейзери бликат из диви места, и потайни,
белите нощи изгряват по-ясни от дните.
Ние, родените там в светлина властелини,
носим със себе си много от нашите песни,
не само на север небето е зримо и синьо,
не само на север вървим по пътеките тесни.
Аз идвам от север, от много, от много далече,
идваме с мир и навярно и с мир ще преминем,
не, не заставаме тука от страх разсъблечени
ние, родените там в светлина властелини.
© Димитър Станчев All rights reserved.
