Родилен кръговрат
Гроздето се пука по хастара.
Текват му родилните води.
Ароматен сок му е нектара,
радост той в семейството твори.
Скача златно зайче сред листата.
В гонка е със облак пощурял.
С нова модна рокля е гората,
само алабросът – олисял.
Дъхави са клонките смокини.
Блазнят ме като тийнейджър млад.
Връщат ме в младежките години,
спомнят ми житейски кръговрат.
Погледът се рее из небето.
Щъркелово ято като клин.
Пътят им се вие надалеко,
губя ги зад близкия комин.
Есента си наближава, китна.
Пак ще ни забулят дъждове.
Сякаш делвата с вода ще ритна.
Но не искам студ да ни е скове.
© Кремена Арменчева All rights reserved.
