РОДИНА

Искам да ви разкажа една приказка

за най-омайната любов

между Слънцето и моята Родина.

Те се видели  под вълшебна дъга

и засияли щастливи още на мига.

То било влюбено и жарко,

а тя - красавица щастливка,

посипана с безчет лъчи,

полята с топъл дъжд,

закичена с магия цветна.

Знам, че я познавате тази красавица.

В нея Слънцето е влюбено до уши.

Това е тя – моята Родина,

горда и прекрасна,

с трепетна снага.

Тя има седем сини очи,

дълбоки и бистри, в Рила.

Слънцето потапя в тях лъчи,

ненаситно иска да ги пие,

да утоли жаждата си.

Тази красавица е със синя рокля

от надиплени пенливи вълни.

Кръшно тяло тя извива -

от слънчогледи цялото блести

и богатство трупа в златни житни класове.

Косите ù са буйни и зелени,

целите в гори и равнини.

Гърдите ù са Белоградчишките скали.

Разбирате ли колко е красива тя,

трябва да се види с очи.

Препасана е от планина с орли.

Във вените ù буйно се изливат

чисти, пъргави реки.

Градовете ù са светли и огромни,

пълни с хора радостни, доволни.

Слънцето обича безумно

българските деца.

Всеки ден им дарява светлина и топлина.

От усмивките им черпи сила,

за да дарява живот на света.

Въздухът е слънчев и ароматен.

Всяка пролет тя цъфти.

Моята Родина е щастливка.

От целувките на слънчевите лъчи

тя блести, блести, блести.

Вярвате ли вече,

че такава любов съществува,

няма друга на земята - тя е уникална.

Толкова вълшебство има

в българските ярки дни.

Чувала съм, че светът е пъстър,

сигурна съм в това.

Нищо, че съм още малка,

но в сърцето си усещам топлина,

щом отворя очи у дома.

Пожелавам на Слънцето

и на моята Родина,

да се обичат вечно!

Нека всички да научат

за тяхната любов.