3.03.2011 г., 12:09

Родина

656 0 1

РОДИНА

 

Искам да ви разкажа една приказка

за най-омайната любов

между Слънцето и моята Родина.

Те се видели  под вълшебна дъга

и засияли щастливи още на мига.

 

То било влюбено и жарко,

а тя - красавица щастливка,

посипана с безчет лъчи,

полята с топъл дъжд,

закичена с магия цветна.

 

Знам, че я познавате тази красавица.

В нея Слънцето е влюбено до уши.

Това е тя – моята Родина,

горда и прекрасна,

с трепетна снага.

 

Тя има седем сини очи,

дълбоки и бистри, в Рила.

Слънцето потапя в тях лъчи,

ненаситно иска да ги пие,

да утоли жаждата си.

 

Тази красавица е със синя рокля

от надиплени пенливи вълни.

Кръшно тяло тя извива -

от слънчогледи цялото блести

и богатство трупа в златни житни класове.

 

Косите ù са буйни и зелени,

целите в гори и равнини.

Гърдите ù са Белоградчишките скали.

Разбирате ли колко е красива тя,

трябва да се види с очи.

 

Препасана е от планина с орли.

Във вените ù буйно се изливат

чисти, пъргави реки.

Градовете ù са светли и огромни,

пълни с хора радостни, доволни.

 

Слънцето обича безумно

българските деца.

Всеки ден им дарява светлина и топлина.

От усмивките им черпи сила,

за да дарява живот на света.

 

Въздухът е слънчев и ароматен.

Всяка пролет тя цъфти.

Моята Родина е щастливка.

От целувките на слънчевите лъчи

тя блести, блести, блести.

 

Вярвате ли вече,

че такава любов съществува,

няма друга на земята - тя е уникална.

Толкова вълшебство има

в българските ярки дни.

 

Чувала съм, че светът е пъстър,

сигурна съм в това.

Нищо, че съм още малка,

но в сърцето си усещам топлина,

щом отворя очи у дома.

 

Пожелавам на Слънцето

и на моята Родина,

да се обичат вечно!

Нека всички да научат

за тяхната любов.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...