Родино
Когато съм се раждала, навярно
и зрънце е пропукало пръстта.
Огрявано от слънце лъчезарно -
несигурно подавало глава.
Затуй обичам пролетното слънце
и родната, тъй пърхава земя.
Закърмена съм с мъничкото зрънце,
поливано с дъждовната вода.
Обичам на реката свободата,
на планината китния простор.
Обичам на поляната тревата
и морския синеещ кръгозор.
Обичам те, Българийо прекрасна,
щастлива съм, че твоя рожба съм!
Ще отнеса в мен прелестта ти властна -
притихнала в последния си сън!
и зрънце е пропукало пръстта.
Огрявано от слънце лъчезарно -
несигурно подавало глава.
Затуй обичам пролетното слънце
и родната, тъй пърхава земя.
Закърмена съм с мъничкото зрънце,
поливано с дъждовната вода.
Обичам на реката свободата,
на планината китния простор.
Обичам на поляната тревата
и морския синеещ кръгозор.
Обичам те, Българийо прекрасна,
щастлива съм, че твоя рожба съм!
Ще отнеса в мен прелестта ти властна -
притихнала в последния си сън!
© Наташа Басарова All rights reserved.
