Родино моя, нося те в сърцето!
Равнини и планини.
От изток, - морски синини,
дъх на здравец и момини сълзи
и още нещо,
напомнящо за много, много
обич!
Моя си Родина!
От първия ми дъх
ярко свети твойто име.
Не трий го времето.
Огънят не го гори.
Светът- не знай те!
Ядосан облак им връща дълг.
Традиции, гайди и хора.
Ергени и моми играят.
В сърцето - надеждата запява.
Сутрин синьото небе в
ъгъла застава.
Родено слънцето-
цветя раздава.
Едно дете сега
твойто име пише.
Отново ти се раждаш!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
