Jul 17, 2011, 1:44 PM

Родителите

  Poetry » Love
1K 0 4

 

Родени сме да ги обичаме
и името им с гордост да изричаме.
Това са нашите родители
и първи учители.
Трудят се неуморно всеки ден,
от нищо никой да не е лишен.
С нас плачат, когато сме тъжни,
когато нещо ни боли,
забравят грижи и неволи,
щом засмееш се ти.
И хубаво е, когато са с нас,
щом ги няма пък плачем на глас,
на света няма по хубаво и сладко

от това да кажеш: обичам ви, Мамо и Татко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments


  • На мама и татко
    им е наистина сладко,
    че с любов ги наричаме
    и така ги обичаме!
  • Уважавам и ценя християнските добродетели, с особена сила съм привързана към тази Заповед, която ни казва да почитаме майка си и баща си. Хубав стих, който трябва да се набива в главите на много хора!
  • Благодаря ти Поздрави и на теб
  • Хареса ми! Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...