Родното Черно море
Отново дойдох си на Черно море,
дори и войната не щя да ме спре,
мнозина отказа от мини страхът.
Традиции спазвам и тръгвам на път.
Поемам по "Хемус" с два сака багаж,
не нося дори зарзават авантаж.
Ситония, сори, но мойте евра,
най-гордо разходвам си в мойта страна.
Намирам бунгало - за приказ едно,
че има хладилник със фризер, легло,
С досада ще слушам хазяйка добра,
мъжът й починал, децата в Кубрат...
Усърдно ще лъже, "тризвездно това е.
Морето е близо, ще стгинеш с кола.
На плажа - реколта от фас загасен,
боклучета цветни, милиони по "n".
Ще гледам наоколо само бетон
и няма да мигна от нощен купон.
А после ще хапна лаврак замразен,
ще пробвам след всичко да бъда пак дзен.
Мастика ще викна, на тройна цена,
поднесена топла от смугла жена.
Ще срещна и вирус, голям непознат,
разстройство ще боря, това не е яд.
Жаргон ще науча, чуждици безброй,
за майката епос... Алеков герой!
Доволно ще блъскам на мръсни коли,
четворно ще купя сандалки, поли.
Така ще изкарам, завидно, нали?
А гръцкото синьо дано го боли,
че хубаво то е, но не, не е мое.
Един път годишно – ТОВА Черноморие.
© Елза Тодорова All rights reserved.
