В Родопи царства есента,
прекрасна, тиха и красива,
палитра на художник, от листа -
природата шедьовър сътворила.
Селцето, кацнало на ската,
окъпано във слънчеви лъчи.
Жена със кърпа на главата
песенчица тъжно си реди.
И сякаш времето е спряло.
И сякаш въздухът е кът.
Тук спомените са се сляли.
В очите И - звездите спят...
© Валка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
