Nov 25, 2006, 11:14 AM

Рожба 

  Poetry
1152 0 9
Рожба



Рожбо мънинка,

свидно ми сърце...

Рожбо скъпа, още миг

постой при мен!

Рожбо, мила моя,

ти кога порасна?!

Рожбо нежна, без теб...

животът ми загасва!!!

Мое щастие,

обичам те, прехласнат...





ЧАР......25.11.06

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса!
    Браво!
  • Прекрасен момент на щастие!

    Поздрав и сини усмивки!
  • Много е мило. Аз така говорех на малкото си кученце, но ... порасна,както пораснахме ние за родителите си. Тъжно е, но е част от живота.
  • Неизбежно е. Много хубаво!!! Поздрави отново!!!
  • Свидно е ..., много обично!
  • Е тук вече ме стопли с тези мили думи, моите са още малки, но и аз един ден ще трябва да ги пусна да се отделят...
  • Растат толкова неусетно...!!! Най-свидното, най-милото, най-обичаното!!! Те са смисъла, те са силата, те са надеждата!!! Стих написан с толкова много обич!!!

    п.с. И аз си го пожелавам
  • Децата ...
    най-нежен трепет,
    най-силна радост,
    най-тежка болка,
    най-свидна обич ...

    Поздрав и усмивка за прекрасния и топъл стих Чар.
  • Нежност ...
    Много е хубаво!!!
Random works
: ??:??