Jul 25, 2007, 4:29 PM

Роман

  Poetry
1K 0 10
Тишина и мрак обгръщат тази нощ прохладна,
скрита болка тихо мисълта люлее,
в немощ гърчи се душата жадна
за глътка нежност, която да я сгрее.
Пребледнели пръсти нова страница обгръщат
от стар роман със недочетен край
и листите му пожълтели сякаш ме обгръщат
във неизвестен свят, във малък книжен рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...