Jul 25, 2007, 4:29 PM

Роман

  Poetry
1K 0 10
Тишина и мрак обгръщат тази нощ прохладна,
скрита болка тихо мисълта люлее,
в немощ гърчи се душата жадна
за глътка нежност, която да я сгрее.
Пребледнели пръсти нова страница обгръщат
от стар роман със недочетен край
и листите му пожълтели сякаш ме обгръщат
във неизвестен свят, във малък книжен рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...