Dec 23, 2008, 4:29 PM

Роман без думи

  Poetry
885 0 2

Много любовни романи сме чели -

завист, омраза, интриги на куп.

Пред всяка любов има проблеми,

с любовните романи до тук.

 

Сега със тебе романа си пишем

с много любов, надежди, мечти.

И деца с любов пораснали -

не роман, след нас остават следи.

 

Те ще помнят любовта ни голяма,

ще разказват какви сме били,

как в радост и трудност вървели сме двама,

с любов сме сбъдвали всички мечти.

 

А ние без думи романа си пишем,

понякога със сълзи в очи.

Тоя роман вечен ще бъде,

ако единият не замълчи.

 

Сама щом останеш - романът ни свършил

на последната страница в долния край,

с много любов за теб съм написал,

обичах те, обичам те, знай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...