Ромео да съм не умея!
Влюбена е в Шекспир!
Боже мили,
как сега да гоня тия рими,
как сонети да творя? Не мога!
Той поет роден е с дар от бога!
Ревност ме избива, полудявам,
цялото ù време той вербува.
Щом чете го, сакаш мен ме няма,
с поглед виждам по листа флиртува!
Тук Ромео пак геройски подвиг
сътворил е, за да ни докаже,
че с Любов да промени ще може
принципите, с кръв чертани даже!
И едва хлапе, познал жената,
в миг открива, че не иска друго.
Смел върви към своята Голгота,
горд, че може да обича лудо!
Но Ромео да съм не умея!
Мамка му, ще взема да си пийна!!
Шекспир, ще прощаваш, но от днеска
почвам да се уча...
Ще те стигна!!
© Йордан All rights reserved.
