Ромео и Жулиета... може би
Не съм като онази Жулиета,
но и ти далеч не си като Ромео.
Приличаме си само по това, че
като тях живеем адски смело.
И като тях се борим, ала не за обич –
за два-три часа под звездите,
за шепа страст (и малко повече)...
Любов отдавна сме си забранили.
Преплитаме се тихо в тъмнината,
крадем един от друг до изнемога.
От погледите – "Лунната соната"
прозвучава нежно чак до входа.
Душите потни стапят се на капки,
крещят телата френетично.
И в този миг сме толкова еднакви
във свойта видима различност.
На сутринта се лутаме във две посоки.
Навярно тъй било е писано.
Ромео гмурка се дълбоко,
а Жулиета е сама на пристана.
Но в нашия роман виновни няма –
ни Монтеки, нито Капулети.
Аз и ти сме... само двама.
И... може би Тибалдо – трети.
