tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
Oct 8, 2010, 11:24 PM

Рошкини неволи 

  Poetry » For kids
862 0 15

Рошка, нашата писана,
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя тъдява?

Пъхнала се и... заспала.
Нито мърда, нито шава.
Няма мъркане издайно, 
всичко някак е потайно.

Минал ден и... огладняла.
За водица зажадняла.
Рекла тя да се измъкне
тихо, мирно, без да гъкне.

Тъй решила, но... беда,
май не мърда таз врата,
някой минал и "случайно"
щракнал със резе нехайно. 

Щом Рошана туй разбрала,
боен вик от страх надала:
"Мяу, мяу, моля,  отворете,
мен горкана,  съжалете!

Обещавам вече лично,
ще постъпвам аз логично,
ще съм мила и послушна.
Искам някого да гушнааааа!"

Съжали я леля Станка,
та...  отвори на писанка.
Смело Рошка се измъкна
и...  опашката ù щръкна. 

Най-гальовно се размърка,
във  краката  се отърка.
А в очите...   благодарни
бликна обич, всеотдайна.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??