Polinaaa97 (Полина)
12 5
May 3, 2012, 12:33 AM

Роза 

  Poetry
717 0 2

Спи и „тихичко” сънува,

представя си, че е сълза,

стекла се от розата червена,

но не... това се случваше сега!

 

Захвърлена в калта небрежно,

не беше вече розата червена,

няма го дъжда... да я погали нежно 

и да се чувства като нова, преродена.

 

Увяхваше изцапана сред хората,

невидима стоеше си за тях,

и надеждата, а после вярата,

заминаха с листенце по листенце падащ цвят.

© Полина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??