Спи и „тихичко” сънува,
представя си, че е сълза,
стекла се от розата червена,
но не... това се случваше сега!
Захвърлена в калта небрежно,
не беше вече розата червена,
няма го дъжда... да я погали нежно
и да се чувства като нова, преродена.
Увяхваше изцапана сред хората,
невидима стоеше си за тях,
и надеждата, а после вярата,
заминаха с листенце по листенце падащ цвят.
© Полина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
