Роза от спомен
Роза си ти -
роза от спомен.
Мечтите ти -
пъпка на вечен живот.
Ще минат години...
Живота ни волен,
ще бъде различен -
без корен,
без род.
Земята върти се.
Водата тече -
а моята обич безумна,
расте.
В сърцето ми буйно,
пламък гори -
очите ми плачат,
за твойте очи.
Обичам те, лудо!
Морето шуми -
вълните се плискат...
Кръвта ми, кипи.
В душата ми спомен
повтаря се - ври,
а устните шепнат:
- Помни ме, помни!
Че може би сила
по-силна от мен,
ще вземе в забрава
мечтите ни -
в плен...
Тогава ликът ми,
от снимките, скромен -
в албумите свои,
пази го, за спомен!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
