Роза от стомана
Виждам роза от стомана,
вглеждам се във слънчевия блясък,
колко ли ще ме боли дори при допир нежен,
роза от стомана, също си и пясък златен.
Стоманените бодли блестят,
след като я стиснах,
ръцете ми вече кървят,
но до себе си я аз притиснах.
Топла сълза върху розата пада,
отмивайки от моята собствена кръв по нея,
розата аз няма да пускам дори във ада,
за любовта и за теб ще кoпнея.
вглеждам се във слънчевия блясък,
колко ли ще ме боли дори при допир нежен,
роза от стомана, също си и пясък златен.
Стоманените бодли блестят,
след като я стиснах,
ръцете ми вече кървят,
но до себе си я аз притиснах.
Топла сълза върху розата пада,
отмивайки от моята собствена кръв по нея,
розата аз няма да пускам дори във ада,
за любовта и за теб ще кoпнея.
© Андрей Тарковски All rights reserved.
