Melancholy
24 results
Защо, поете, аз те питам,
пишеш и късаш страници,
драскаш, мацаш, викаш,
създаваш нови граници.
Поете, ти пишеш стихове ...
  922 
Продал ума си болен
на дявола - за без пари;
рогат, червен и долен,
душата си на дявола дарих.
В сумрака на моето съзнание ...
  719 
Беседите
Откакто съм тук – в санаториума, освен за санитари с моите братя по съдба водим и много дълги и логични беседи. Беседи за науката, беседи за политиката, спорта... хората и други такива наши си работи.
Както винаги всичко бива опропастено от онези дебели хора с белите манти и шоковите палки. ...
  906 
Не съм излизал от тази лудница... не зная от кога. Но хората такива, каквито аз ги оставих, преди да вляза, бяха едни животни...
Да, отново ме биха със шоковата палка. Биха ме, защото казвах истината на хората, които ми бяха братя по съдба, въпреки, че нямам нищо общо с тях. След всяка „шокова терап ...
  1006 
  1795 
Със слънце пиша твоето име,
небето - лъчисто и толкова синьо,
а дъгата крещи: "Вземи ме!"...
нея ли да оставя... тя е толкова красива.
Крия се под дъгата - в дъжда, ...
  781 
Човешка простота гние,
а молитвата ми за вас,
белотата чака да пробие,
и отново и отново остава без глас.
Късче от кървавата луна ...
  694 
Гледам през прозореца... как вали дъжда,
дали да му се радвам и да го обичам,
защото след него ще изгрее красивата дъга,
под която като дете обичах да тичам.
Гледам и виждам как капките дъжд, ...
  686 
Три крачки я деляха от ръба на скалата. Надолу се разкриваше една прекрасна гледка. Прекрасното на гледката беше, че поглеждайки надолу виждаш една бездънна бездна която те зове топло: „Ела при мен, отпусни се в топлите ми прегръдки”. Тя не можеше да отстъпи повече назад. Всичко, за което някога се ...
  1029 
Качих се. Нямах връщане назад... това беше моята съдба. 120 километра, автостоп и отново скок в бездънната яма на сивото и скучно ежедневие... а какво можех да направя иначе ?
... можех... можех да кажа още веднъж "обичам те", можех да те прегърна още веднъж... и не само веднъж... можех да го правя ...
  1361 
Искам топлите ми ръце
в студа да сгреят твоето лице.
И нека моето, от стомана, сърце
за теб и мен да разделя на две...
Студът навън там ...
  716 
Помниш ли как ти обещах,
за миговете красиви,
как един ден с думите се заиграх...
как ти подарих словата мъчлаливи.
Потъпках пътеката на хората, ...
  1162 
Една китара,
струни без глас,
история стара,
... само ти и аз.
Китарен романс, ...
  880 
  1588 
Ние сме „вчера”. Моето „днес” си ти, а ти си „утре”.
Утре стават 7 години от както за последен път те видях. Бих ли могъл да забравя теб, нас... утре. 7 години... над 2550 дни. Усмихвам се отново за теб. Ти си в моите сънища... така си по-близо до мен. Сега може и да си щастлива, може да си сред хуб ...
  2082  11 
Парите и човешките страсти, които вървят ръка за ръка и са неизменна част от водовъртежа на живота! Човешките страсти, които могат да се разгледат в два аспекта – човешките страсти в материална и духовна форма.
Човешките страсти в материална форма – цигари, алкохол, леки жени и други такива, водещи ...
  14861 
  2025 
  954 
Сред болката от хапчетата и от ударите със шокови палки имаше едно нещо което още беше останало живо в мен. Това беше купчината спомени, небрежно разхвърляни на брега на моето съзнание. Брегът на моето съзнание беше едно от малкото места, което оставаше непокътнато и до което не успя да припари нико ...
  1006 
Моите приятели
В санаториума нямаше особенно голям избор откъм гледна точка на това с кой искаш да другаруваш и с кой не. Болшинството от моите "приятели" е елементарно устроено. Хора с психични разтройства, които живеят ден за ден и основната мисъл в съществуването им е това, да намалят ударите със ...
  1408 
Птици
Седях си на стола в санаториума и гледах през прозореца. Навън видях първо рогът на изобилието, лудоста на хората и красотата на света. Първо погледнах пищно украсените дървета които санитарите бяха накичи по случай празника на санаториума. Видях как масите на двора са натрупани с всевъзможни ...
  1411 
Кафето и цигарата Отпивах поредната глътка от горчивото кафе. Кафето нетипично в мой стил (кафе не пия) беше сапътствано от цигара. Цигарите които пуша са един от доволно тежките предлагани на пазара в моята страна. "Синьо Виктори" - пакет. Бях ги намерил на приемлива цена - 2 лв. и бях доволен от т ...
  2286 
Виждам роза от стомана,
вглеждам се във слънчевия блясък,
колко ли ще ме боли дори при допир нежен,
роза от стомана, също си и пясък златен.
Стоманените бодли блестят, ...
  903 
Виждам твоето лице във всеки пламък,
но сърцето ти е пълно с лабиринти като в замък,
оковано от оковите на съдбата,
по светло и в мрака търсещо свободата.
Дълбоко в себе си разбираш и знаеш, ...
  904 
Random works
: ??:??