Feb 7, 2009, 4:16 PM

Розата на ветровете 

  Poetry
2987 1 39

Да ме срещнеш,

не е като да ме откриеш.

Разглобих портата,

дето ме затваряше.

Само циганските пирони

ми се опъваха -

ковани и с нарези.

(като душа...)

От портата

направих стъпала.

Когато се качваш нагоре,

дървото да ти говори.

(ако имаш душа...)

Дуварите нека стоят,

че са ми свидни.

Всеки камък е спомен.

(... след спомен - за душа...)

Оформях го дълго

с длетОто на дните

и го полагах, като в легло.

Любов са стените ми...

До покрив

не ти трябва да стигаш,

че него го няма.

Само греди заковани.

(със цигански пирони)

Горе някак по-близо

луната ми свети...

Там съм аз.

А душата ми -

розата на ветровете.

 

 

 

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??