Розата на ветровете
Да ме срещнеш,
не е като да ме откриеш.
Разглобих портата,
дето ме затваряше.
Само циганските пирони
ми се опъваха -
ковани и с нарези.
(като душа...)
От портата
направих стъпала.
Когато се качваш нагоре,
дървото да ти говори.
(ако имаш душа...)
Дуварите нека стоят,
че са ми свидни.
Всеки камък е спомен.
(... след спомен - за душа...)
Оформях го дълго
с длетОто на дните
и го полагах, като в легло.
Любов са стените ми...
До покрив
не ти трябва да стигаш,
че него го няма.
Само греди заковани.
(със цигански пирони)
Горе някак по-близо
луната ми свети...
Там съм аз.
А душата ми -
розата на ветровете.
© Маргарита Василева All rights reserved.
