Рулетка
РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали,
и пътя през морето посребрят
пасажите блестящи на сафрида,
и драсне с нокът звезден кръстопът
невзрачна, тънка люспица от мида,
от самотата чупнала парче,
с вкуса на въглен – който не разбирам,
край лудия в кварталното кръчме
до късно стихове ще рецитирам.
Дорде не ни изгони – побеснял,
че сме попречили на оборота,
кръмарят от небесния локал
в една самотна и пробита лодка.
И странници, прегърнали нощта,
дано да стигнем бряг за лунатици,
където от най-дребните неща
ще сътворим криле за пойни птици.
© Валентина Йотова All rights reserved.
