Dec 16, 2005, 3:15 PM

Румяна

  Poetry
1.2K 0 0

В памет на Румяна

 

    

            Няма те вече, Румяна,

красива и вечно засмяна,

отиде си рано, тъй рано,

нашата мила Румяна.

           

Липсваш ни много, тъгуваме,

            песните твои ний слушаме,

            даваме всичко в замяна,

            върни ни, Боже, Румяна!

           

 “Две очи разплакани” кой ще изпее,

и косите дълги кой ще развее?!

Друга като тебе няма,

в сърцата оставаш, Румяна.

           

 Няма те вече, Румяна,

ти беше певица голяма,

сълзите по лицата ни парят,

поклон пред твоята памет!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...