Русалка
Море солено, пясък и медузи...
От слънце изгорели всички бузи...
В прохладна вечер, търсещ тишината,
край бряг скалист разхождах си снагата.
Полегнала небрежно на скалата,
припляскваше с опашка във водата
една русалка млада и красива
и пееше – то значи бе щастлива.
Разресваше тя в този миг вълшебен
зелените коси с коралов гребен.
Подзинал, бях опулил аз очите,
че тежко си полюшваше гърдите.
На шията на рибата – девица
блестеше перлената огърлица.
С ръка, да ме повика, тя помаха.
Пристъпих бавно и със стъпка плаха.
Но сякаш че с парцал бях аз ударен
и поривът ми мигом бе попарен.
С опашка по водата тя плющеше
и в ритмите на ,,Пайнер" се тресеше.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Как съм го пропуснала?
