Ръба на скалата
Ръба на скалата...
поглеждам,
мълча,
птиците шепнат молитви в гората.
Крайна съм,
чакам...
стаила съм дъх –
скокът е полет, дори и за кратко.
Давя се в спомени,
пулсът
тупти,
топла и гъста кръвта ми се стича
в твойте скалисти
ранени
очи,
нашата обич към бездната тича.
Въздухът спира,
сърцата
мълчат,
вятърът носи частици надежда.
Може би няма
да дойде студа,
скоро земята ни кани на среща?
Падаме бързо,
а сякаш
летим...
Kолко прекрасно! За миг те усещам!
Колко секунди
преди да боли?
Kолко живота преди да се срещнем?
Краят е близо,
протягам
ръка,
въздухът пречи, душата ми стене.
Свършваме в тази
корава земя -
само с Любов се постига летене.
© Деси All rights reserved.
