На скъп човек, който мечтаеше да стане летец
Изтребители, скитащи призраци,
разсъбличат страха си от покрив.
На земята не могат да дишат.
Нямат вятър в гърба елероните.
Горе облакът, бял като приказка,
пази топлия полъх на дирята –
наедряло кълбо за разплитане...
Долу прашната твърд е пустиня,
по която кървят колесниците.
Само въздухът търси посока.
Твърде дълго се цепят петите му, ...