Ръбът на звездите
На скъп човек, който мечтаеше да стане летец
Изтребители, скитащи призраци,
разсъбличат страха си от покрив.
На земята не могат да дишат.
Нямат вятър в гърба елероните.
Горе облакът, бял като приказка,
пази топлия полъх на дирята –
наедряло кълбо за разплитане...
Долу прашната твърд е пустиня,
по която кървят колесниците.
Само въздухът търси посока.
Твърде дълго се цепят петите му,
твърде дълго се учи да ходи.
Твоят път, размотан като прежда,
все до острите ръбове стига
без визьор на летец за проглеждане.
От ръба се докосват звездите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
