Ръце за корозирало сърце
Сърцето ми, казваш?!
Нееее, няма да ти го дам!
Такова, корозирало от неупотреба.
Захвърляха го в тревата,
валяха го дъждове,
ритаха го като топка гаменки.
Как искаш да налеея в него любов?
Та през дупките му виждам Луната.
Толкова е ръждясало,
че тетанус ще ти причини,
ако се набодеш на парченце,
отчупило се - режещо и зъбато.
Не ме докосвай !!!
Ти, сладко дете, нямаш вина,
че късно те срещнах
по разблудните си пътеки.
Под черния шлифер
скрити са само ветрове - безумни и диви.
Пуснеш ли ги,
на висулка ледена ще те направят.
Сърцето ми... повтаряш...
Ех, упорита светлина!
Осветяваш тъмната ми половина.
Тези нежни, почти детски ръце
протягаш ми ги...
Добре де!...
Вземи го!
© Леонид All rights reserved.
