Ръцете ти са всичко.
Толкова различни.
Топли и студени,
даже и себични.
Ровят във косите ми -
два гребена.
Роклята ми гладят -
като въглени.
Стрелкат се, заспиват,
в тъмното светлеят.
Хляб и вино ваят
кротко през деня.
Въздуха кристален
дишам без насита.
Лесно се рзкривам,
детска доброта.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
