May 30, 2010, 12:53 AM

Ръцете ти

  Poetry
1.6K 0 8

 

Ръцете ти...

Набръчкани, със изтъняла кожа

и с поизкривени пръсти...

Не те видях веднъж да си ги скръстила.

Ръцете ти сега са уморени

от времето, когато ни крепеше,

когато учеше ни да вървим...

Как да държим молива,

как да пишем...

Когато ни лекуваше,

когато с дни не спеше...

Когато с ласки ни даряваше,

когато справедлива беше...

Ръцете ти не спираха да ни обгрижват.

Не спират и до днес  - не бива!

Ръцете ти сега са отмаляли –

с напуканите,  загрубели  пръсти.

От мъката са толкоз натежали,

че трудно ти е с тях да се прекръстиш...

Събрали в шепата сълзици неизплакани,

но не загубили лечебната си сила.

Ръцете ти – вълшебните...

Най-истинските, най-добрите,

най-силните, положени на мойто рамо...

Целувам ти ръцете, мамо!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илзе Енчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....