Ръцете ти
Ръцете ти...
Набръчкани, със изтъняла кожа
и с поизкривени пръсти...
Не те видях веднъж да си ги скръстила.
Ръцете ти сега са уморени
от времето, когато ни крепеше,
когато учеше ни да вървим...
Как да държим молива,
как да пишем...
Когато ни лекуваше,
когато с дни не спеше...
Когато с ласки ни даряваше,
когато справедлива беше...
Ръцете ти не спираха да ни обгрижват.
Не спират и до днес - не бива!
Ръцете ти сега са отмаляли –
с напуканите, загрубели пръсти.
От мъката са толкоз натежали,
че трудно ти е с тях да се прекръстиш...
Събрали в шепата сълзици неизплакани,
но не загубили лечебната си сила.
Ръцете ти – вълшебните...
Най-истинските, най-добрите,
най-силните, положени на мойто рамо...
Целувам ти ръцете, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илзе Енчева Всички права запазени
