Искам завинаги да помниш,
нашето лято и срещи,
когато те гоних в тревите,
с вкус на мента, горещи...

Как весел звънеше смеха ти,
как вятъра галеше леко смутен,
роклята на малки цветченца,
косите огнени развяваше пред мен.

Как сред тревите настигах те,
как целувах всяка луничка,
попила мириса на лавадула,
косата как се разпиля ...

Как мигаше нежно заслепена,
от яркото слънце над нас,
и хиляди слънчеви зайчета,
светеха за мене във тях.

Как закачливо галеха тревите,
голата ни кожа, сплетени тела,
гъделичкаха леко извивките ,
попили нежно в моята душа.

Как бавно целувах устните,
с вкус на дива мента,
как пърхаха ресниците,
от желанието замаени.

Как бавно потъвах в мекото тяло,
горещо - от жаркото слънце, или
от страсти във теб разгорени,
попити с опиата на треви.

Затова искам, любима,
нашето лято да помниш ти,
нашата любов сред тревите,
сред аромата на диви гори.

Всеки път щом премигнеш с ресници,
спомена да изниква пред теб,
топло моето тяло до тебе е,
завинаги спомена в мойто сърце.

На твоите тежки ресници,
на рокля, разкриваща плът,
на аромата на дивата мента,
в косите ти, в устните скрит.

Във слънцето, жарещо, наше,
изгарящо вътрешността,
за нашите огнени страсти,
попили аромата на цветя...