May 30, 2021, 6:52 AM

С аромат на младост

  Poetry
428 1 5

Отварям входната врата
и влизам в двора у дома. 
Усещам аромат на карамфил- 
изплува бързо спомен мил! 

 

Навлизам в двора и отново
са цъфнали божурите отскоро, 
сълзата момина ухае-
любов във въздуха витае! 

 

Обичам този двор и аромат
и правят ме от всички тъй богат! 
На чувства, спомени, мечти
животът ми пред мен лети! 

 

И виждам мама у дома
как казва ми "Добре дошла!", 
а татко куфарите носи
пристъпвайки с краката боси! 

 

И виждам ги усмихнати, 
щастливи и притихнали, 
че вече пак сме у дома
и няма в къщи тишина! 

 

В кухнята усещам аз липата
и спомням си децата, 
с които си играехме на воля
на слънцето под зноя. 

 

Усещам аромата на бъзака
дори в леглото в мрака, 
когато лягах умаляла
след като съм аз играла. 
 
А мирисът на рози
под чардака с лози
напълва ми гърдите
и спомня нявга дните. 

 

Ах, тези аромати - 
до болка толкова познати! 
В живота няма старост
щом има аромат на младост! 

 

24.05.2021г.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Арменчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...