С БеДеЖе - то
Пътувах с влак до Пазарджик,
с едно моме - колега.
А влакът бе без климатик
в една ужасна жега!
В купето беше като в пещ!
Потяхме се обилно!
А мен ме мъчеше копнеж
по слабините - силно!
Разбрах се с чудното моме
да скрие телефона,
и с пълна стомна Каберне
започнахме купона:
Напълних чаши от картон
с карабунарско вино
и резнах айсберг с риба тон
съвсем невъзмутимо.
И тъкмо вдигах славен тост
за сладката колежка,
един кондуктор с дълъг нос
ми спретна забележка:
Заплаши ме - че няма как
в купето с тази дама,
във тази жега крак до крак
да пием само двама.
Той седна с нас, извади лук,
сельодка и маслини,
парче магарешки суджук
и две-три мандарини.
Надигна тост: - За БеДеЖе
и всички стари гари!
За дамата - в това купе
и нейните другари!
От раз разбрах, че е чешит
от лепкава планета.
Че май е страшен паразит
към чуждите момета.
Започнахме все пак купон
със този нов приятел.
Колежката ми влезе в тон:
докосна ми ръката!
Изпихме стомната за час!
Отпуснахме си кефа.
А в мен се пръкна торен таз
и хукнах към кенефа.
Повръщах час, и точно две
кила и половина,
и влязох в мръсното купе
да хапна мандарина.
Пък там - колежката ми бе
полегнала щастливо!
С размазано от грим лице
и с копчета накриво!
Погледнах… младият юнак -
кондукторът нахален!
Усмихваше се под мустак
на моя вид печален.
Мълчахме чак до Пазарджик,
до крайната ни гара.
Кондукторът - с ухилен лик
със влака се разкара.
След тази случка аз разбрах
защо на БеДеЖе - то,
бюджетът е… на загуба -
тотално общо взето.
Юри
Йовев
Август
2023 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
