Aug 29, 2015, 7:10 PM

С белег върху челото - жена

  Poetry » Civic
1.1K 0 0

Читателю, с изтънчения вкус,

ела в света на моите сонети!

Танцувам в тях житейския си блус

с една звезда, която вечно свети.

 

Във извора на старите поети

доливам и от своите мечти,

та вечно красотата да звучи

от римите на чувствата възпети.

 

Стани свидетел на една душа,

която е ранена и ранява,

която пада и отново става

със белег върху челото – жена.

 

Изправена във целия си ръст

кова сонети върху своя кръст.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...