С Богом, моя последна Любов...
С БОГОМ, МОЯ ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ...
___________________________________________________
С Богом, моя последна Любов!
Защо закъсня? А толкова те чаках.
Като крушенец, зовящ своя гибелен остров.
И - намерил го - имах сили само да заплача...
С Богом, моя последна печална Любов.
Да поседим преди сетната раздяла.
На самия крайчец на горестното ложе.
В което ме обливаше със водопад от коси -
златен атлаз от евкалиптови ухания...
Красавицата, нежно впила устни във Звяра...
Малка сълза, отразила дъгата. Гола. Преляла.
И като седемструнна китара - арпеж след арпеж...
Бавно и дръзко навлизах в недрата ти бурни.
Додето синьо. И горещо. И изпепеляващо.
До бездъх... Обърнати навътре... Със копнеж...
Не се удавяхме във очите си - широко затворени.
С Богом, моя греховна Земна Любов...
Не успяхме заедно да остареем.
Ти - продължи. А аз... Ще остана!
Защото има стара премъдра притча от векове:
Който търси - намира!
Който чака - ще дочака.
Който иска - ще му се даде...
Ала Душа се умива само със сълзи.
А... Мечът - със кръв.
Нали?
Сторвам Кръстен Знак със Крилете си.
Замахвам... И от болка ослепял.
Със сетни сили тихичко прошепвам:
Господи, прости...
Амин
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
