С бриза на Вечността (на Единствената)
Притисна се към мен - сърцето спря.
И каза най-мечтаното - "обичам те".
Събудих се и в моя антисън изгря
звезда от младостта дошла - мистичната.
Почувствах щастието - топлата вълна
докосна ме през времето със бели длани.
Мълчахме свято в светла тъмнина
и сякаш ангела съзрях - на любовта ни.
Земята спря да се върти. Светът замря.
И с устни вплетени политнахме нагоре.
Към материка на неземната зора -
далеч от тленното, далеч от всички хора.
Ще помня този миг. Бъди до мен.
И нека таен бриз на вечността ни носи.
Извън вселената и нейния химен -
зад отговорите на всичките въпроси.
© Младен Мисана All rights reserved.
