С целувка ли я будиш?
С ЦЕЛУВКА ЛИ Я БУДИШ?
Събуди ли с целувка Самотата
и тази сутрин в празното легло?
Кафето ù сервира ли на табла?
Закуската приготви ли с любов?
Обади ли се днес на Самотата,
набързо, но на всеки кръгъл час?
Прошепна ли ù сто пъти в ухото
“Обичам те и чакам те у нас”?
Заведе ли я днес ти на вечеря,
поръча ли ù вино и вода?
Смяхте ли се заедно за вчера?
Планове крояхте ли… за вас?
Покани ли я в твоята постеля?
Зави ли я с най-топлия юрган?
Юмручето ù топлеше ли в своя?
Цитираше ли стихове в захлас?
Не ми разказвай, трябва да побързам,
че моята ме чака пред вратата.
Забравям все ключа да ù подхвърля,
но тя е вечно там… и ме очаква.
Ще ù притопля пак от старата вечеря,
ще ù сервирам вино, свещи ще запаля.
Ще се погледнем първо мълчаливо,
а после… пак за теб ще ù разкажа.
© Калина Игнатова All rights reserved.
