С целувка на щурец
Не искам
да си тръгва лятото!
Не съм заситила миражите
с покълващи в браздите
илюзорни макове!
Не съм претърсила гнездата!
Не съм постлала с мъх
пресъхващия извор на
сърцето ми.
Не съм посяла
топлина за зимата
в сълзите
на изтръпнал
от очакване врабец.
Ще замеся пита
с кал и мед
и ще върна лятото!
Дори за ден!
С венец от хмел,
ще се гмурна
в пясъка на времето.
Ще идват още жерави
и с тях ще пусна лятото,
а после ще целуна
лекичко за сбогом
изтощен от взиране щурец...
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Усетих думите ти.
