С чупка в кръста без умора
(Монолог на незнайния чиновник)
Започва, значи, всеки ден за мене
с един и същи ритуал -
той в службата ме пази от проблеми,
това отдавна съм разбрал.
Във офиса портретът от стената
фиксира ме със поглед строг.
Смирен пред шефа свеждам си главата.
До тънкост знам го тоз урок!...
Натам - към него - си насочвам взора,
с ръката правя кръстен знак,
стоя със чупка в кръста без умора...
И става погледът му благ!...
"Насъщния ни хлебец дай отново!
Благослови и днес, бащице наш!
Изпълва с вяра мъдрото ти слово!
С теб имаме такъв голям кураж!..."
От много ценен документ по-нужна,
съм скътал в джоба снимчица една -
тя, знам, ще дойде ден да ми послужи...
Познахте всички!... Не е на жена!...
И дните ми спокойничко минават,
за службицата ми не ме е страх!...
А ритуала си не го забравям...
Че как!...Нали със него оцелях!...
© Роберт All rights reserved.
