limeruna (Йоана)
565 3355
May 27, 2016, 7:39 AM

С цвят на вино 

  Poetry
492 2 8

 

Тъжните временно стават усмивки.
Годините леко и тихо тежат.
Стъкла натъжени от много въздишки.
Това е денят, това е денят...
Да капне сълза - ще се пукне вселена.
Да падне звезда, ще погине човек.
Това е смъртта. Една чаровна усмивка.
Но при теб заприличвам на свежест...

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съжалявам за повторението Благодаря ви!
  • Така е..., - не къде, а с кого...!!!
  • Чудесно е!
    Само повторението тъжни-натъжени, малко ме спъна.
  • Красиво! Поздрав и от мен, Йоана!
  • Много ми хареса! Поздрави, Йоанка!
  • Много красиво и оригинално, Йоана! Поздрави! Харесах!!
  • Чудесен фрагмент, наситен с наивистична мъдрост!

    "Тъжните временно стават усмивки." - какво прозрение само! И финал - неочакван и парадоксален като самата теб, Йоана:

    "Да падне звезда, ще погине човек.
    Това е смъртта. Една чаровна усмивка.
    Но при теб заприличвам на свежест..."

    Само с няколко майсторски реда ме накара да преосмисля цялата си житейска философия. Благодарен съм ти и за естетиката, с която стори това!
  • Прекраснице, Добро утро! Твориш красотата на душата в най-кратка, изчистена форма вече!
Random works
: ??:??