С цървулките
Обухме си цървулките протрити
и хукнахме напети из Европа.
Ръцете празни, пълни са очите,
кой каквото може да докопа.
А диви́м се в другите държави
спазвали се всичките закони,
тук пък, кой каквото иска прави,
не спира и правата си да гони.
Всички знаем две и двеста,
всички умни сме и работливи,
на хорото първа сме невеста,
грешките посочат ли, сме докачливи.
А Европата дали ще ни приеме?
Щом като Бай Ганьо си обичаме
да се кръстим и да се подсмихваме,
лицемерието свое да отричаме.
Нещо изровено от архивите, но и сега е актуално!
