С дъх на липи
С ДЪХ НА ЛИПИ
Юнска вечер е.
Луната,
притворила в унес очи,
спуща
тъничките си лъчи
и като през сламка
пие
липови благоухания.
Луната
кръгла е,
засмяна
и пияна.
Също като нас -
изгарящи
от страсти и желания...
Ех, ти, момиче остаряло -
стига спомени,
заспи!
Мислех,
че си помъдряло -
ама ето че
не си...
Юни
с липов цвят
косите ми
закичи.
Ти -
с огърлица
от целувки
дари ме.
Нощта
метна върху ни
звездната си дреха
и отмина
в мрака -
боса и незрима.
Покрай нас
ухаеха тревите.
А в песента
на щурците
чувах единствено
твоето име.
Юни, юни...
Сладък мирис на липи!
И пак
нощта
е кадифена
и натегнала
от пориви за близост,
от упойващи мечти...
В такава нощ -
и тръпнеща,
и нежна -
може ли
изобщо
да се спи!
© Мария Костова All rights reserved.
