С дъх на липи
С ДЪХ НА ЛИПИ
Юнска вечер е.
Луната,
притворила в унес очи,
спуща
тъничките си лъчи
и като през сламка
пие
липови благоухания.
Луната
кръгла е,
засмяна
и пияна.
Също като нас -
изгарящи
от страсти и желания...
Ех, ти, момиче остаряло -
стига спомени,
заспи!
Мислех,
че си помъдряло -
ама ето че
не си...
Юни
с липов цвят
косите ми
закичи.
Ти -
с огърлица
от целувки
дари ме.
Нощта
метна върху ни
звездната си дреха
и отмина
в мрака -
боса и незрима.
Покрай нас
ухаеха тревите.
А в песента
на щурците
чувах единствено
твоето име.
Юни, юни...
Сладък мирис на липи!
И пак
нощта
е кадифена
и натегнала
от пориви за близост,
от упойващи мечти...
В такава нощ -
и тръпнеща,
и нежна -
може ли
изобщо
да се спи!
© Мария Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!Усетили сте моето настроение,стихът е докоснал и вашите души.
-
Ех, ти, момиче остаряло -
стига спомени,
заспи!
Мислех,
че си помъдряло -
ама ето че
не си...
Леле, че сладко звучи...!
Браво!
-
"Луната,
притворила в унес очи,
спуща
тъничките си лъчи
и като през сламка
пие
липови благоухания"
Красива,пияна луна
аромат на копнеж и на страст
И на младост,на вечност ,на лято
неуловимо приказно богатство...
Прекрасно е Мари!Поздравления! -
Много красиви и опияняващи редове като топлата юнска вечер с уханието на липи
-
Усетих дъха на липите. Видях пияната луна.
Прекрасен стих,Мария!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
