С дъх на море
Тук, във сервиза, мойта кола
хвана за пода ви корен!
Хайде бе, шефе, с ключа ела
в пътя си да я пришпоря.
Виж, магистрала днес се откри -
топъл асфалта е още.
Слизам от нея в ранни зори
с дъх на море и овошки.
Леко замаян в дългия бяг,
право ще спра на морето
и на лазурен, слънчев наш бряг
аз щe полегна, където
пясъкът с миди, леки вълни
ще ми разхлаждат челото.
Толкова много нощи и дни
пъпли ремонтът голготен!
Хайде бе, шефе, с ключа ела,
с пачка пари ще те срещна.
Сипвам бензина - жадна кола,
чака солено морето...
Гол, като пушка от сафари,
вкъщи се връщам. Балкона.
Тен шоколадов. Ти - по сари.
Спомен от танц на пилона.
И след салатка с чашките три,
морни души ще отпуснем.
После ще легнем и да зори
кротка вълна ще ни люшка.
© Иван Христов All rights reserved.
!
