С дъх на невъзможност улиците се пробуждат
и се къпят прашно в утрешната сивота.
Мигът от безнадеждност засега напуска.
Ще чака той отново падането на нощта.
Пътниците бързат, вдъхват аромата –
въздухът попива остър мирис на бензин.
Капките дъждовни впиват се в земята,
а вечерните кошмари чезнат като дим.
С дъх на невъзможност и витрините са мръсни.
Отражение на бродещ призрак крият там.
Ала утрото огрява по лицата тъжни.
Безнадеждност чака мрака да се върне сам.