Aug 16, 2009, 3:08 PM
С дъх на невъзможност улиците се пробуждат
С дъх на невъзможност улиците се пробуждат
и се къпят прашно в утрешната сивота.
Мигът от безнадеждност засега напуска.
Ще чака той отново падането на нощта.
Пътниците бързат, вдъхват аромата –
въздухът попива остър мирис на бензин.
Капките дъждовни впиват се в земята,
а вечерните кошмари чезнат като дим.
С дъх на невъзможност и витрините са мръсни.
Отражение на бродещ призрак крият там.
Ала утрото огрява по лицата тъжни.
Безнадеждност чака мрака да се върне сам.
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Бравос, изкефих се
-
...всеки ден неистово чакам сумрака.
(не защото тогава всички котки са сиви).
В цветно се преобразява дешата ми.
И ми е друго... -
Много добър стих! Поздравления!
-
Не е чак толкова безнадеждно!
-
И все пак "утрото огрява по лицата тъжни..."
Прегръдки за теб! -
Здравей, Скитнице, хубаво си се размислила! Сърдечни поздрави!
...събуди ме когато налива зората новата чаша черно кафе-
поне нощта с теб да изпратя,да пием по глътка надежда, защо не по две? -
Много силен стих!
Поздрави! -
!
-
харесах, въпреки предзимното настроение, което лъха от думите. или заради...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще почета още малко