С дъх на уиски и сухи цветя
С дъх на уиски и сухи цветя
Той пак е сам и пие, да забрави...
Изважда лист и думите реди,
а сетне мълчаливо го оставя
във кошчето с отпадъчни мечти.
Сълзи се давят в чашата с уиски,
превръщат се в кристално чиста тлен,
но той сега не чувства и не мисли -
от болка е безкрайно уморен.
Среднощ, а после утрин и отново -
мъчителен и скучен кръговрат.
Очите ù, от синьо чак сурови,
изпълнили са целия му свят.
Сънува я, когато под звездите
клепачите до болка натежат,
а денем съзерцава я с възхита -
белязала самотния му път.
И ето я - щастлива, променена,
на друг подава трепетно ръка.
Очите ù са живи и засмени
и нийде няма помен от тъга.
А младият поет пристъпва бавно
и сълзите му сливат се с дъжда.
Напълно сринат, връща се обратно
с букет червени рози във ръка...
© Яна All rights reserved.
