С една любов ще бъдем с теб по-нищи
В антрето - приглушена светлината,
преди минути сякаш си била.
На теб дискретно лъха от стената.
На шкафчето са твойте очила.
Уж всичко е на мястото си в хола,
личи навред ръката на жена.
И все пак пусто ми е, някак голо.
Витае гузно чувство за вина.
На масата - забравени две чаши,
едната - недокосната дори -
свидетели на споровете наши,
а някога и на щастливи дни.
Уж всичко има, а пък празна стая!
Между стените е замръзнал вик:
"Защо?!..." О, ако отговора знаех,
по-лесно би било във тоя миг...
А гардеробът е полуотворен
и празни окачалките висят...
Един етап от пътя е затворен.
От утре спомените ще болят.
Във спалнята сега не ми се влиза -
запомнила и страст, и нежен зов...
Тук времето от утре ще изгризва
останките от нашата любов...
Когато после не остане нищо,
а само привкуса - болезнено-горчив,
с една любов ще бъдем с теб по-нищи,
денят ни - равен и печално сив!...
© Роберт All rights reserved.
